Всеки родител е загрижен за здравето и развитието на детето си. Много от родителите съвсем коректно приемат децата си за нормално развити. В някои случаи, обаче, родителите се тревожат за тяхното дете или тийнейджър и си задават редица въпроси, като:
- как се развива детето ми;
- какво преживява емоционално;
- какво, мисли, чувства, говори;
- как реагира и как се държи в училище, в семейството и с приятелите си;
- как се справя със стреса.
Детският психиатър може да даде отговор на въпроса кое е нормално и кое не в развитието на детето. Най-общо проследяваните области на нормално развитие са следните – физическо, емоционално, когнитивно(интелектуално), социално (морално и психосексуално). Един разговор с детето и родителите може да ориентира специалиста доколко детето, възрастово съответно, участва в учебния процес, включва се в игри, има пълноценни семейни отношения, създава приятелства.
Детският психиатър може да прецени:
- социалната и емоционална зрялост на детето;
- дългосрочната прогноза и тенденции в развитието на детето;
- причините за отклоненията;
- краткосрочните мерки за решаване на възникнали отклонения;
- влиянието на училището и средата;
- тежестта на възникналите разстройства и нуждата от лечение.
На базата на тази оценка специалистът разяснява на родителите има ли основание за притеснения, предлага обучителни програми за детето и/или за родителите, напътства и подкрепя родителите в разрешаването на конкретната ситуация.
Ако се констатира психиатрично нарушение, детският психиатър препоръчва нужната лечебна програма.
Родителите по-добре от всеки друг познават децата си и знаят кое е обичайното им поведение. Ако усетите поява на отклонение или проблем, потърсете професионална консултация. Важно е при възникнал проблем да се потърси специализирана помощ на много ранен стадий, за да се реагира адекватно, и да се предотврати задълбочаването на проблема – така е най-добре и за детето и за родителите му.
Д-р Милена Топалова
Детски психиатър
